Натрупаха ми се доста задачки напоследък :) Освен ежедневните ми грижи около Запетайче, писането тук и разни други дейности, се натоварих и със задачата да направя подаръци на няколко човека. Между другото още две свободни места има и ако има желаещи, моля вижте  тук. :) За успокоение на очакващите своите подаръци ще кажа само, че са в процес на изработка вече и скоро ще бъдат готови :)

А сега за днешните мъфини. Приготвих ги с кокос и Лимончело, което се намира на българския пазар. Много е приятно на вкус. По принцип се пие с много лед в летните горещини, но аз не съм имала все още късмета да го пробвам така. Но нищо не ми попречи да го добавя към мъфините и съвсем не сгреших. Може да го замените с лимонов сок или друг ликьор. Направих и лимонова глазура, където отново използвах Лимончело и накрая топнах всичко в още запечен кокос. Съчетанието на лимона и кокоса е неустоимо, опитайте при първа възможност :)

Продукти:

за кексчетата:(ч.ч. 200 мл)

50 гр. кокосови стърготини, 2 и 1/2 ч.ч. бяло брашно, 3/4 ч.ч. захар, 1 яйце, 1 и 1/4 ч.ч. прясно мляко, 1/3 ч.ч. олио, 1 и 1/2 ч.л. бакпулвер, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, 1/4 ч.л. индийско орехче, 2 с.л. Лимончело или сок от лимон

за глазурата:

1 с.л. разтопено и охладено масло, 1 с.л. Лимончело, 1с.л. лимонов сок, 100 гр пудра захар, 20 гр кокосови стърготини

Приготвяне:

Загрейте фурната на 130 градуса и запечете за около минута-две (до порозовяване) кокосовите стърготини, които сте постлали върху тавичка, след което ги отделете настрани да изстинат. Усилете фурната на 180 градуса. В голяма купа смесете пресятото брашно, захарта, бакпулвера, содата, солта и индийското орехче. В друга купа разбийте яйцето, като към него добавяте останалите мокри съставки – мляко, олио и Лимончело. След това изсипете течните съставки при брашното и объркайте добре  с дървена лъжица. Накрая се добавят кокосовите стърготини. Обърква се и се сипва в предварително приготвени формички. Пълнят се на 2/3 и се пекат около 15-20 минути до порозовяване (или когато клечка забита в кексче излезе суха). След изпичане се охлаждат напълно и се украсяват с глазура.

Глазурата се приготвя като се разбиват всички съставки – масло, сок лимон, Лимончело и пудра захар. Добавете пудра захар или лимонов сок за постигане на желаната от вас гъстота.  След това вече охладените мъфини се топват в сместа, а след това и в запечени до розово кокосови стърготини.

Харесай страницата ми във Facebook тук :)

Тученица е селце около Плевен. Малко, китно, мое… Или беше мое. Най-хубавите спомени от детството ми са от това място и с хората, които живеят там… Или живяха.  Тъжно е, когато видиш как такова място се променя и не можеш да направиш нищичко, за да спреш промените.  Всъщност селцето си е същото, само хората  в него са други.

Преди няколко дни се сетих за този лучник. В моето село всички го приготвят с лук и картофи, а не както е по другите места с лук и орехи например. И веднага звъннах на мама :) Тя ми каза рецептата, а аз още същия ден го приготвих. Сега показвам и на вас, дано ви хареса:)

Продукти:

за тестото: 1 кг брашно, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар, 1 кубче мая, 1-2 ч.л. оцет, 1-2 с.л. олио, 1 и 1/2 ч.ч. топла вода

за плънката: 1/2 кг лук, 1 кг картофи, 1/2 ч.ч. олио, сол, 1/2 ч.л. черен пипер, 1-2 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. чубрица

Приготвяне:

Обелете и сварете картофите. Охладете и нарежете на кубчета.

През това време си пресейте брашното в голяма купа. Омешайте със солта и захарта и направете кладенче. В топлата вода разтворете добре маята. В кладенчето добавете оцета, олиото и водата с маята. Замесва се меко тесто и се оставя да втаса за около час или докато си удвои обема.

Преди да замесите на ново тестото си задушете лука с олиото. Добавете подправките и сварените картофи и отделете сместа да се охлади.

Замесете тестото с малко брашно и  разделете на две, едната част малко по-голяма. Намаслете тавичка с олио. По голямата част от тестото се разточва на кръг, който трябва да покрие дъното и стените на тавичката. Върху тестото се слага плънката от картофи и лук и отгоре се разстила останалото тесто, което също сте разточили. Оформете краищата на тестото, за да покрие изцяло плънката. Намажете с олио и печете в предварително загрята на 200 градуса фурна до зачервяване.

Много усмивки от мен :)

Продукти:

1 литър прясно мляко

4 жълтъка

5 с.л. брашно

10 с.л. захар

2-3 ванилийки

2 големи пакета обикновени бисквити

1-2 банана

1 малък млечен шоколад (60 гр)

Приготвяне:

От млякото си отделете 1 ч.ч. и остатъка сложете на котлона да заври със захарта. През това време си разбийте жълтъците, добавете брашното към тях, а след това и отделената чаша мляко. Разбийте добре и след това прецедете през цедка или сито, за да отделите евентуални бучици. Когато млякото на котлона заври прибавете ванилията и при непрекъснато бъркане бавно изсипете жълтъците. Намалете котлона и бъркайте, докато се сгъсти. Около 5 минути или докато пръст прокаран по лъжицата, с която бъркате остави следа. Крема се сгъстява допълнително след като изстине. Като го свалите от котлона изчакайте леко да се охлади. След това покрийте плътно дъното на тавичка с бисквити. С черпак посипете от крема и пак наредете плътно бисквити. Така се подреждат 3-4 реда бисквити. Между тях освен крем може да редите и резенчета банан или да направите като мен.  Наредих три реда бисквити и крем, след това един ред банани. Накрая се залива тортата с остатъка от крема. Аз украсих със смлени 3-4 бисквити и настърган шоколад.  След като завършите тортата изчакайте да се охлади напълно и приберете в хладилник.

Прекрасна седмица ви желая :)

Тук оплетеното от мен са само цветята :) Много лесни за направа, с две игли и прежда по избор. Харесвам ги, защото могат да са чудесен аксесоар към много дрехи, чанти, коси …:)

Тази шапка също е много лесна за направа и е декорирана с цветя от същия тип :)

Оплетох си и шал. Той пък съвсем не е сложен.

Това е една стара лятна шапка, която нямаше никакви окраски по нея и не се сдържах да не я накича с две цветлета :) Те са по-интересни, защото изнамерих някакъв стар канап и ги оплетох от него. Много си ги харесвам, а и според мен материалът е идеален за плажа :)

Като съм започнала да се хваля, нека поне покажа и брошката, която доста отдавна си направих и също толкова отдавна изгубих :(

А също и някои нещица на Запетайче :)

Нали знаете онези албумчета, които се продават в книжарници и фотоателиета и които са специално за бебенца.

„Моят първи албум“… или нещо такова. Това е първият албум на Запетайка, който си е наистина неин от първата до последната страничка. Дава възможност на мама сама да прецени какво иска да запише в албумчето. Какви снимки и други съкровища да прикачи. Изработих ‘обложката’ от едни стари джинси, украсих с филцови топчета и филцово цвете. А вътре скътах най-съкровени мисли и преживявания от бременността, първите дни на Запетайче, та чак до сега. И продължавам да вписвам :)

Тези дни се занимавах да стоя театър. Рисувах и оцветявах, а накрая за награда получих блеснали от радост очички и пляскащи малки ръчички :) Ето го и моето културно произведение :)

Това е и нашата Пролет Розова, която разказна най-интересните истории на света :) За уточнение – нея не съм я правила аз, но ми се иска да ви запозная с нея :)

Играчки, които направих за Запетайче са тези по-долу :) Идеите за тях взех от Крокотак :) Направо разгледайте целия сайт, няма да съжалявате :)

Хах…така се отплеснах с тази публикация, че май е време вече да приключвам с нея :)

Прекрасна пролет ви желая :)

Не мога да се сдържа да не ви поздравя с тази песен днес! И моля ви, оставете коментар под предишната ми публикация, ако искате да ви дам подарък :)))

Следващите пет човека, които оставят коментар под тази ми публикация ще получат подарък направен от мен :) Какъв ще е подаръкът и аз самата не знам. Ще бъде изненада до момента на получаването му :)) Уловката е, че след това и вие ще трябва да пуснете подобна публикация и също да подарите на пет човека нещо направено от вас :)

Аз може би ще чакам доста дълго време за вашите пет коментара :( Но пък се надявам все пак накрая да зарадвам няколко от вас :). След като оставите коментара си и видите под кой номер е той (да не би случайно някой да ви е изпреварил), ми пишете на boryana_ilieva@abv.bg, за да се разберем как да си получите подаръка от мен :)

Сега аз хуквам навън със Запетайка, за да хванем последните слънчеви лъчи за днес, а вие коментирайте. Хаайдееее :)

Тази рецепта научих преди време от една позната, но едва вчера реших да изпробвам. Е, резултата е много вкусен и бързам да го споделя :) Хлебчетата стават много меки, пухкави и ароматни и утре пак ще правя от тях за закуска. Горещо ви ги препоръчвам :)

Продукти:

500 гр. бяло брашно

1 пак. суха мая

1 ч.л. сол

2 ч.л. захар

1 с.л. олио/зехтин

1   ч.ч. топла вода

50-100 гр. кашкавал

Приготвяне:

Разтваряме пакетчето мая в 1/4 ч.ч. вода или по-малко заедно със 1 ч.л. захар и оставяме за 10 минути да шупне. В купа пресяваме брашното, добавяме солта, останалата захар, зехтина, маята и топлата вода и замесваме меко тесто. Слагаме го в намазнена купа, покриваме с плик и кърпа и оставяме за половин час, за да си удвои обема. След това премесваме няколко пъти върху леко набрашнен плот. Разделяме тестото на еднакви по големина топки (при мен станаха осем). Във всяко топче слагаме настърган кашкавал, замесваме леко и разточваме на плоска питка с дебелина 3-5 мм. Слагаме питките в намазнена тавичка и ги покриваме с кърпа за още половин час. След това си включваме фурната да загрява на 190 градуса. Намазваме питките със зехтин и поръсваме с мащерка. Печем до златист цвят. След като се извадят питките се слагат под влажна кърпа, за да останат меки и топли по-дълго време :)

Хубави дни ви желая :)

Много обичам шоколад. Ама наистина много. Това е втората шоколадова торта, която правя и със сигурност не последната. Първата ви показах преди време за рождения ден на Никола – беше невероятно, невероятно вкусна ! Тази е по повод утрешния празник :) Никола ме попита какво искам за осми март, а аз му казах – торта, но аз да си я направя. Той естествено се съгласи ( нали си хапна от нея :). Купи всичко, което му поръчах и послушно се гледаше с Радост през двата часа, които ми трябваха за направата :). Ще почерпим разбира се и своите майки – то празника си е предимно техен :) Аз пък не се въздържах и веднага щом тортата стана готова си отрязах парченце – хем да си я опитам, хем да си я наснимам. Тортата е много, много шоколадова. С един блат, рецептата за който взех от Марта Стюарт, а украсата си е мой експеримент, който взе, че ми хареса накрая (дано и на вас) :) Рецептата е много лесна, много, много вкусна и изключително бърза.

Но преди да ви я представя искам да честитя на всички дами осми март и да им пожелая – бъдете себе си ! Само тогава ще сте истински щастливи ! Приемайте се такива, каквито сте, бъдете щастливи, обичайте и бъдете обичани !

***

И на моята мама :) – бъди ми жива и здрава още много и дълги години, радвай ни с обичта и грижите си, бъди много щастлива, вечно усмихната и позитивна !  Обичам те :)

***

Шоколадова торта №2

Продукти:(около 12 парчета)

за блата:

180 гр масло на стайна температура(равна чаша от 200 мл) + 1с.л. за намазване на формата

110 гр неподсладено какао(равна чаша от 200 мл) + 1-2 с.л. за поръсване на формата

130 гр бяло брашно(равна чаша от 200 мл)

1/2 ч.л. бакпулвер

1/4 ч.л. сол

200 гр. захар(равна чаша от 200 мл)

3 големи яйца на стайна температура

1 ч.л. течна ванилия (по принцип екстракт, ако нямате – есенция)

200 гр заквасена сметана

за украсата:

1 шоколад, 2 с.л. масло, 4 с.л. какао, 1/2 ч.ч. захар, 2-3 блокчета шоколад

Приготвяне:

на блата:

Включете фурната да загрява на 150 градуса по рецепта. Аз включих на 130, защото ми е силна фурната и ми загарят бързо печивата. На дъното на форма за торта с диаметър 24 , 26 см  постелете хартия за печене, намажете я с масло, както и стените на формата. С помощта на сито поръсете с какао дъното и стените на формата.

В купа пресейте брашното, какаото, бакпулвера и солта и добре ги объркайте. В друга купа разбийте на висока скорост маслото и захарта до пухкавост. Като продължавате да разбивате прибавете едно по едно яйцата, а след това и ванилията. Намалете скоростта и добавете брашното като редувате със заквасената сметана. Накрая завършете с брашно. Разбъркайте добре, получава се гъста смес, подобна на шоколадов крем. Изсипете в подготвената тавичка и загладете сместа. Ударете няколко пъти формата в масата, за да излезе евентуално въздуха от тестото. Печете за 30-35 минути или докато клечка забита в центъра излезе суха. Аз през половината от времето пекох блата покрит с алуминиево фолио. Извадете от фурната и оставете да изстине за 10 минути. След това обърнете върху решетка и оставете да изстине напълно.

украса:

Когато блата е напълно готов разтопете на водна баня шоколада, маслото, добавете 2с.л. от какаото. Разбъркайте го добре и оставете за няколко минути да се охлади, след това намажете тортата отгоре и отстрани с крема. Изчакайте още няколко минути и с помощта на сито поръсете 2-3 с.л. какао върху тортата. В средата поръсете с настърган на ситното ренде шоколад. Разтопете 1/2 ч.ч. захар на котлона и с помощта на лъжица направете украсата от карамел върху тортата.

Бързо и лесно, както ви казах :) Украсата можете да направите и по ваш избор, разбира се. Да ви е вкусно и шоколадово ;)

Нямам търпение да дойде пролетта. Знам, че вече чука на вратата ни, но все пак съм нетърпелива. Някак си, с идването на пролетта и възраждането на природата, се възраждам и самата аз. Придобивам нови сили, ставам доста по-дейна във всяко едно отношение. Дори по-щастлива. Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам зимата, но не и тази зима тук – в града. Обичам зимата от детството ми – бял, хрупкав сняг до коленете, пързаляне със шейни и боеве със снежни топки, безброй снежни човеци в градината… А вечерта всички деца насядали на земята около печката, топлим премръзнали крачета, пийваме чай от липата на двора и ядем мечки (специалитет на мен и братовчедка ми – залъчета хляб със сирене)… Тук в София зимата е друго нещо – няма го белия сняг. Вместо него – черна киша. Задръствания,киша, изнервени граждани, бързащи за кой знае къде, киша, продънени автобуси, киша, мръсотия, колкото си искаш… Не че на пролет е нещо по-различно. Като се стопи снега се показват всички онези ‘богатства’, които така ревниво е пазил цяла зима и които някой така безмилостно е изхвърлил от джоба си, от колата си, от терасата си… След това идва ред на дъждовете и ветровете и някои от тези ‘богатства’ започват да летят редом с птиците, да задушават дървета и храсти… После идва жегата. Седиш на някой тротоар, няма никаква сенчица наблизо, а е 40 градуса… Светофара не светва червено, а колите в задръстването още повече те задушават…

И все пак пролетта носи много хубави вълнения дори и в града… Нямам търпение да се раззелени. Че няма да усетим уханието й тук – няма, но все пак винаги можем да избягаме извън града, да се презаредим и да се върнем с нови сили. А всъщност защо да се връщаме?

Както и да е. Уж рецепта щях да ви представя, а така се отклоних – с неща, които нямат нищо общо с пикантното ми пиле, че ще е истински късмет, ако сте стигнали до тук :)

***

П.С. Нека ви честитя и националния ни празник, макар и малко късно. Пожелавам ви да не забравяте кои сте вие и кои са предците ви. Уважавайте миналото си и земята, по която стъпвате, бдете горди. Живейте така, че един ден и вашите внуци да бъдат горди.

***

Пикантно пиле с ориз

Продукти:

ок 400 гр.пилешко филе                                                        

1 глава лук

4-5 с.л. царевица от консерва или замразена

1 ч.ч. домати (консерва или настъргани пресни)

сол

2-3 с.л.зехтин/олио

1/4 ч.л.черен пипер

1ч.л. сух магданоз

1 ч.л. лют червен пипер

1 ч.ч. ориз

Приготвяне:

Сварете си ориза за 20 мин, докато омекне, след това го отцедете и охладете със студена вода, за да избегнете слепването (ако ориза ви е обикновен). Отделно си сварете пилешкото и запазете бульона. В тиган задушете за няколко секунди нарязания на ситно лук, добавете пилето, нарязано на кубчета и царевицата. Разбъркайте, добавете черния пипер, червения лют пипер и накрая доматите. Отново разбъркайте и добавете черпак от пилешкия бульон. Разбъркайте и оставете да покъкри за 1-2 минути. Ако е необходимо добавете още от бульона, за да достигнете желаната гъстота.  Преди да свалите от огъня посолете на вкус и добавете магданоза. Сервирайте върху сварен ориз.

Хубави дни от мен :)

Едно от първите неща, които си спомням от часовете по история е легендата за възникването на мартеничките :) Тази легенда, която разказва за децата на хан Кубрат, които след смъртта му били нападнати от хазарите. Те пленили Хуба – дъщерята на Кубрат и  предложили на петимата братя да я освободят, ако ги признаят за техни владетели. Кубрат бил заръчал на синовете си никога да не се разделят, за да не могат да бъдат победени, но те не послушали съвета на баща си. Най-големият син – Баян признал владичеството на хазарите и останал с племето си и пленената си сестра. Останалите четирима братя потеглили в търсене на нова земя, която да заселят. Хан Аспарух обещал на Хуба и Баян да им изпрати бял гълъб с вързана златна нишка на крачето, което щяло да бъде знак, че е намерил нова земя. След време добрата вест долетяла при братът и сестрата и те избягали от хазарите като следвали белия гълъб. Така стигнали до Дунава, но не знаели как да преминат до другия бряг. Само гълъба знаел верния път. Тогава Баян взел бял конец, а Хуба го вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в това време се появили хазарите, започнали да ги обстрелват. Една стрела ранила гълъба, но той продължил по пътя си. Така пристигнал при хан Аспарух. Той взел конеца от крачето на гълъба, който наполовина се бил оцветил в червено от кръвта му и венага тръгнал със своите войници към брега на Дунава.  Хазарите като го видели веднага побягнали. Аспарух помогнал на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при войската си. Тогава завързал белия и червения край на конеца и закичил всеки един от войниците си с късче от този свещен конец. Аспарух заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва народа му.

Така и за напред българските ханове закичвали преди бой войските си с червено-бял конец, за да придобият здраве, сила и мощ.

Всъщност тази легенда е разказвана по много начини. Аз я помня така от детските си години, по-късно съм чувала в различни разновидности, но всичките са свързани с  откриването и заселването на нашите земи. Със силата и духа на прадедите ни. И всъщност това е един от най-обичаните от мен, а вярвам и от вас, български празници. Харесва ми историята му, харесва ми, че се е запазил и до днес, макар и доста комерсиализиран, харесва ми всяка пролет да закачам гордо на гърдите си малко червено-бяло бижу. Харесва ми суетенето преди първи март. Обичам още от дете подготовката за празника – цял месец преди това се започваше плетенето на мартеничките, а настъпи ли денят – децата са най-щастливи. Имах навика да се окичвам с всички подарени ми мартенички :) Всъщност и сега го имам, но не се забелязва толкова, защото рядко получавам други мартенички освен за ръка. Можете да си представите все пак как изглеждах като малка, отрупана от горе до долу с червено-бели кончета :)

Харесва ми уникалността на празника, защото никъде другаде по света няма такъв обичай. Тук излъгах всъщност :) Около нас, другите балкански народи също имат традиции свързани с празника, но тези традиции са тръгнали от българския народ. В Мала Азия също имат подобен ритуал, но е нормално, като се има предвид какви са и нашите корени :) Все пак, ако си например американец, попаднал на площад Патриарх Евтимий в София (или иначе казано Попа:), точно на първи март ще останеш сразен :) И ще имаш доста да разказваш като се прибереш :) Ще се впечатлиш още повече и като чуеш историята на мартеницата и естествено, ще се закичиш и ти:)  Никола още преди десетина дни ми разказа за негов клиент чужденец, който много щастливо си носел мартеничка на гърдите :) Симпатично, нали ?

Надявам се след 30, 40 или повече години да имам внуци, които все още да се накичват на първи март с мартенички. Дано запазим този и други празници живи, за да запазим и уникалността на народа си. Да запазим корените си, традициите си и себе си и да не позволяваме на времето да ни накара да забравим.

Честита Баба Марта ! Бъдете здрави, силни, щастливи ! Обичайте се и споделяйте щастието си с околните :)